Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)

Начало книги

Няма двама писатели, които да подхождат към творенията си по един и същи начин. Всички се вдъхновяваме и мотивираме от различни неща; имаме си причини едни наши герои да останат с нас, докато други потъват в забвение. Аз лично така и не разбрах защо някои мои герои придобиват свой собствен ярък живот, но винаги се радвам, когато се получи така. Тези герои се описват най-лесно и затова техните истории обикновено намират достоен завършек.

Бри е една от тези героини и тя е основната причина настоящата новела да е в ръцете ви, вместо да е потънала в лабиринта от забравени файлове в компютъра ми. (Другите две причини се казват Диего и Фред.) Започнах да мисля за Бри, докато редактирах „Затъмнение“. Повтарям, докато я редактирах, не докато я пишех — докато пишех първата чернова на „Затъмнение“, имах нещо като капаци на очите и виждах само от първо лице единствено число. Онова, което Бела не виждаше и не чуваше, не вкусваше и не докосваше, беше напълно маловажно. „Затъмнение“ си бе нейно преживяване и само нейно.

Читать дальше →