Виелица

Начало книги

Бях ходил с прославения вожд на апачите Винету при едно приятелско племе оттатък Скалистите планини, за да участвуваме в есенния лов на бизони. След това, въпреки късното годишно време, бяхме прекосили целия Уайоминг до форт Ниобрара в Небраска, където ни изненада зимата. Тъй като в този форт често идваха сиукси, които съвсем незаслужено ни смятаха за свои смъртни врагове, предпочетохме да премълчим имената си. По-добре беше никой да не знае, че там се намират Винету и Поразяващата ръка. Понеже дрехите ни бяха съвършено скъсани, пък и бяхме с намерение да потеглим към Цивилизования изток, купихме си от форта прилични облекла от дебел плат за зимата, както и хубави одеяла. В това облекло аз вече не приличах на ловец и понеже се нарекох мистър Байер, а Винету не се отделяше нито за миг от мен, скоро почнаха да го наричат «индианецът на мистър Байер».

За съжаление, докато бяхме във форт Ниобрара, паднаха такива снегове, че цялата страна стана непроходима и ние се видяхме принудени да прекараме там декември и януари. Общувахме само с малцината офицери от гарнизона и с още двама души, които бяха пътници като нас — братята Бърнинг от града Моберли в Мисури. Те бяха намерили злато в Блекхилс и сега горяха от нетърпение да се завърнат при съпругите си.

Читать дальше →