Синовете на упсарока

Начало книги

Бяхме посетили сприятелените с нас шошони и придружени после от вожда и няколко лични воини до устието на Гузбъри Крийк в Бигхорн Ривър. Тук шошоните трябваше да се върнат, защото по онова време отвъд Бигхорн започваше територията на упсароките, индианците кри, с които живееха в смъртна вражда. Когато се отделиха от нас, продължихме ездата си между Ноу Ууд Крийк и Ноу Уотър Крийк в източна посока, понеже искахме да отидем през Бигхорн Маунтайнс към Паудър Ривър и после към Блек Хилз.

Малката ни група се състоеше от четирима души: Винету, веселия Дик Хамердал, неговия мълчалив приятел Пит Холбърс и мен.

Пътят ни, дори само заради трудния терен, бе много неудобен. Но предлагаше още по-големи мъчнотии най-вече заради индианците, които можеха да се превърнат в сериозна опасност. Северно от посоката, в която яздехме, се намираше ловната територия на неприятелски настроените към нас упсароки, а в южно разположената от нас Ретълснейк Рейндж бяха навлезли нашите стари противници сиу оглала, които хранеха непримирима омраза към нас, макар никога да не им бяхме дали някакъв конкретен повод. Следователно се намирахме между две племена, с които по възможност трябваше да избягваме всяка среща. Опасността на нашето положение се увеличаваше и от това, че те непрестанно воюваха с най-кървави методи. Точно фактът, че сиу оглала бяха проникнали в планинската верига Ретълснейк, трябваше да ни предупреди за най-голяма предпазливост, защото те гарантирано бяха предприели този „излет“ с вражи намерения срещу упсароките. Ако нападението се осъществеше по време на нашето присъствие, лесно можехме да попаднем между остриетата на тази ножица и да бъдем „очистени“.

Читать дальше →