Отмъстителят

Начало книги

Дякона стисна ножа и се надвеси над жената. Беше изключително красива: като манекенка от модно списание. Ако не беше архангелът, който му нареждаше какво да прави, ако срещата им беше при други обстоятелства, сигурно щеше да се влюби в нея и да й изпраща всеки ден цветя с любовни бележки в тях.

Но, уви, случаят не беше такъв. Архангелът му беше описал с ужасяващи подробности престъпленията на тази жена. Тя беше покварена до мозъка на костите си и трябваше да понесе наказанието си заради злините, които беше сторила. Небесният пратеник му беше обяснил, че сегашните й мъки бяха само кратка прелюдия към вечните адови страдания, които тя щеше да понесе с божията благословия.

— Моля те... недей... — прошепна тя. Той усети нарастващата паника в нея. Потта, която се лееше от тялото й. И си помисли с погнуса, че това е покварената плът на Змията.

Очите й бяха изпълнени с ужас. Блузата й бе разкъсана при ожесточената им схватка, която той бе спечелил почти веднага. Гърдите й бяха разголени и го подлагаха на ужасно изкушение. Но гласът продължаваше да му шепти упорито, че тя е олицетворение на злото и че заслужава само... смърт. Не! Не можеше да й прости и да я пусне току-така! Не, и в този живот!

Читать дальше →