Мъжът от съседния гроб

Начало книги

Трябва да имате едно наум с мен!

Огорчена, самотна жена с очевидно необичаен емоционален живот. Кой знае какво ще ме прихване при следващото пълнолуние?

Чели сте Стивън Кинг, нали?

Седя на една тъмнозелена пейка, изтъркана от седене, до гроба на мъжа ми, и се ядосвам на надгробния му камък.

Малък необработен камък, на който е изписано само името му — Йорян Валин, с възможно най-обикновения шрифт. Семпло, да не кажа твърде недвусмислено формулирано послание, напълно в стила на Йорян. А и беше по негов избор — бе оставил указания в сайта на „Фонус“1.

Просто така, без дори да е болен. Пределно ясно ми е какво е искал да каже с надгробния си камък: Смъртта Е Една Напълно Естествена Част От Кръговрата. Беше биолог. Е, благодаря ти, Йорян.

Идвам тук няколко пъти през седмицата по време на обедната почивка и поне веднъж в събота или неделя. Ако завали, изваждам дъждобрана си, който може да се сгъне и да се прибере в малък плик. Ужасно грозен е, намерих го в шкафа на мама.

Читать дальше →