Калисто

Начало книги

Беше ясно утро в края на юли.

Високо в небето се разсейваха леките перести облаци. Бързо се изпаряваше нощната роса и отдалечените предмети сякаш трептяха в прозрачния въздух.

Слънцето току-що бе изгряло, а вече се чувствуваше, че денят ще бъде горещ. Курортното селище на Академията на науките още спеше. Никой не се виждаше по настланата с пясък улица. Дървените къщички зад разноцветните огради, сред гъстата зеленина на боровете и смърчовете, и те като че ли спяха. По отворените им прозорци се белееха спуснати пердета.

Беше онзи ранен час, когато дори въздухът не се е отърсил още от нощния сън, а къщите, дърветата, оградите са някак особено неподвижни и рязко очертани.

Леко скръцна отваряща се врата и на стъпалата пред една от вилите излезе мъж с раирана пижама.

Зарадван на прекрасното утро, той се протегна, подлагайки лице на слънцето. Малките му дълбоко поставени очи се присвиха от удоволствие.

Читать дальше →