Смъртта на светлината

Начало книги

Самотен и мрачен, безцелен скитник, изгнаник на сътворението. Този свят беше всички тези неща.

Неизброими столетия беше пропадал, сам, без посока, пропадал беше през студените и самотни места между слънцата. Поколения звезди се бяха изреждали във величествените си кръгове през неговите пусти небеса. Не принадлежеше на нито една от тях. Беше свят в себе си и на себе си, изцяло. В известен смисъл не беше дори част от галактиката. Хаотичният му път се врязваше през галактическата плоскост като гвоздей, пробил през повърхността на кръгла дървена маса. Не беше част от нищо.

А нищото бе на ръка разстояние. В зората на човешката история самотният свят прониза завеса от междузвездна прах, покрила нищожно малко петно близо до горния ръб на голямата леща на галактиката. Отвъд него лежаха шепа звезди — около трийсет някъде, наистина само шепа. След тях — пустота, нощ по-бездънна от всичко, което странстващият свят беше познал.

Читать дальше →