Планетата на ветровете

Начало книги

Бурята бушува почти през цялата нощ. Момичето лежеше будно, наострило слух под парцаливото вълнено одеяло в широкото легло, което делеше с майка си. Дъждът плющеше постоянно и настойчиво по тънките дъски, от които бе скована бараката: понякога се чуваше далечният екот на гръмотевиците, а когато проблясваха светкавици, светлината им проникваше между цепнатините на щорите и озаряваше миниатюрната стая. Ала угаснеха ли, стаята се потапяше отново в мрак.

Момичето долавяше и капещите по пода дъждовни капки и знаеше, че таванът е започнал да пропуска. Водата щеше да превърне отъпканата земя в кал и майка й щеше да се ядоса, но нищо не можеше да се направи. Майка й нямаше опит в запълването на покриви, а не можеха да си позволят да извикат майстор. „Някой ден — често казваше майка й — тази паянтова барака ще рухне под напора на бурята. И тогава двамата с теб най-сетне ще идем да видим баща ти.“ Момичето не помнеше добре баща си, но майка й често говореше за него.

Читать дальше →