Креолско сърце

Начало книги

— Хайде, Ники, побързай! Не биваше да влизаме толкова навътре в тресавището!

Мишел, разбира се, беше напълно права и Никол долови уплахата в гласа й.

Но денят бе прекрасен и тя за първи път бе успяла да се измъкне от безкрайната процесия от посетители, прииждащи в плантацията на Кристофови, за да изразят почитанията си на гостуващата им фамилия Сен Клер.

— Само си въобразяваш — сряза я Ники. Ще погрознееш от страх. — Тя се протегна, изопна стройния си гръб и изпълни гърди с все още хладния въздух.

— Господи, колко си опърничава — каза Мишел, поглеждайки я през рамо. Колкото и да изопваше шия и да се повдигаше на пръсти, тя не можеше да види голямата бяла господарска къща. — Тук нещо не ми харесва. Навътре има змии. Освен това искам да смъкна най-сетне тези отвратителни дрехи.

Ники само се засмя през храсталака, така че красивото й, овално лице засия и живите й, сини очи заблестяха.

— Ама нали готвачката каза, че трябва да й донесем две кошници ягоди, ако искаме да ни направи сладкиш за вечеря — напомни тя. Беше по-дребна от Мишел и изглеждаше изящна, но не и слабичка. Имаше едра, висока гръд, добре заоблен ханш и тънка талия. — Ти върви напред. Аз ще те следвам отблизо.

Читать дальше →