Капитанът и дивата котка

Начало книги

Плющенето на камшика отекна оглушително над грижливо поддържаните морави пред голямата господарска къща. Последва сърцераздирателен вик.

Глория Самърфийлд затвори очи. Затегна по-здраво ешарпа на копринения си утринен халат, притисна до болка треперещите си стройни пръсти към сърцето и изтича до отворения прозорец, през който проникваха първите сиви ивици на зората.

Навън птиците бяха престанали да пеят и тишината между виковете беше ужасяваща. Глори затвори прозореца и спусна месинговото резе, за да прогони виковете, но те все още се чуваха — малко по-приглушени, грозни, мъчителни писъци.

Девойката се отпусна сковано пред огледалото с позлатена рамка, твърдо решена да се успокои и да се посвети изцяло на задачите си за днешния ден. Ала ръката й не преставаше да трепери и сребърната четка, с която се опитваше да разреши разбърканата от дългия сън коса, тежеше като олово. Блестящите бледоруси кичури се заплетоха в конските косми и тя едва успя да ги освободи. Ей сега ще свършат, повтаряше си тя. Ала виковете не преставаха. Блестящите й очи се напълниха с гневни сини пламъци. Тя се обърна рязко, скочи и изтича с такава бързина към вратата, че забрави да обуе домашните си чехли.

Читать дальше →