Хотели. Втора стая

Начало книги

Ема Марс е френска авторка на двайсет или трийсет години. Освен ако не е на четиресет. Харесва възрастта си, каквато и да е тя, и живее живота, който си е измислила.

Повече от всичко обича мостовете между реалността и художествената литература.

Наше убежище. Наш дом.

В това се превърна стая номер едно, стаята „Жозефин“, в момента, когато се появих в нея с булчинска рокля на парцали. Когато Луи ми разтвори обятията си. Може би е поизгубила от своя блясък, откакто двамата я избрахме за жилище, отрупана с табли за храна и измачкани дрехи. Ала от нея лъха един по-изтънчен чар, плод на нашите въздишки ден след ден между тези стени, на стенанията ни, пропити в паркета, чар, който единствено ние можем да доловим. Във всеки случай не позволяваме на никого да влиза тук.

Навън пролетта е в разгара си. Лятото, есента, а след тях и зимата отминаха като в сън. Затваряш очи, след това ги отваряш и – фют! Всичко отлита. Изниза се почти една година, преди да се осмелим отново да се появим пред нашите на улица „Тур де Дам“. Домът на госпожица Марс скоро ще бъде готов, подновен и издържан изцяло в оригиналната си романтична обстановка. От десет години Луи мечтае за това. Всяка негова дума, всеки жест показват, че е на края на търпението си. Правя всичко възможно да го успокоявам с ласки и да уталожвам неговата припряност. Предпочитам да изострям неговите сетива, а не да дразня нервите му.

Читать дальше →