Празното пространство

Начало книги

Беше стоял дълго на прозореца срещу двете тополи, тези млади гиганти, които стърчаха над цялата околност. Беше гледал игривото, ритмично люлеене на върховете, тромавото поклащане на ниските оголени клони, лъскавата нежна кора на стъблата, изприщена тук-там от малки рани, които показваха местата на неродените клони, трайни, разрастващи се спомени за умрели зародиши, застинали в безкрайното време на своето появяване.

Беше си представял движението на соковете (невидимите потоци), които отиваха нагоре като по булевард и почти не се вливаха в малките улички долу, както не бяха отделили нито капка на обречените зародиши, за да предопределят съществуването, полусъществуването и несъществуването. Едновременно си представяше буйния растеж на клетките по върха на стъблата, неудържимото им размножаване и стремителна страст и малко под тях повяхването, тихото умиране, изсъхването. Беше си помислил, че всъщност това е някакъв закон на движението нагоре.

Читать дальше →