Червения вълк

Начало книги

Така и не можа да свикне с кръвта, и това си е. Свързано е с гъстотата й. С нея и с тази лепкавост. Знае, че няма никаква логика, особено за човек като него. Напоследък това отвращение завладява сънищата му, приема образи, които не може да контролира.

Поглежда надолу, към ръцете си и ги вижда потънали в тъмночервена човешка кръв. Капе по панталоните, все още топла и лепкава. Миризмата го удря в носа. Потръпва ужасен и се мъчи да я отпъди.

— Ей, пристигнахме.

Гласът прекъсва съня му. Кръвта изчезва изведнъж, но силното гадене си остава. През вратата на автобуса нахлува вълна режещ, студен въздух. Шофьорът присвива рамене в напразен опит да се предпази от нея.

— Освен ако не искате да ви откарам до гаража?

Всички пътници са слезли от летищния автобус. Той се изправя с усилие, сгънат от болка. Взема сака от седалката и промърморва:

— Merci beaucoup1.

Раздрусването от досега на краката му със земята го кара да простене. Обляга се за миг о заскрежената страна на автобуса и разтрива чело.

Читать дальше →