Зад хладнокръвието на думите и повелята на времето

Начало книги

Исмаил Кадаре е познат на българския читател като поет, и като белетрист и романист от публикуваните у нас негови стихове й разкази и най-вече от романите „Генералът на мъртвата армия“ (1966) и „Хроника на камък“ (1975). С дълбокия си хуманизъм й общочовешки мотиви романът „Генералът на мъртвата армия“, сега известен в много страни от Европа и отвъд пределите й, чийто първи превод е на български език, живее неотменно и до днес в съзнанието на културната ни общественост.

Подбраните три новели в настоящата книга — „Кой доведе Дорунтина“, „Посърналият април“ и „Служителят от Палатата на сънищата“ от сборника новели „Хладнокръвие“ (1980), удостоен в Албания е първа награда за проза през 1981 г., ще даде възможност на българския читател да се запознае и с творчеството на Исмаил Кадаре от 80-те години.

В първата новела авторът е използувал баладата, срещана във фолклора на почти всички балкански народи, за вдигането на мъртвия брат от гроба, за да изпълни дадената клетва и доведе единствената си сестра, задомена далеч, когато майка им, загубила и деветте си сина, остава сам-сама. Най-големият брат Костандин се вдига от гроба и довежда Дорунтина в родния дом. Върху тази сюжетна канава е изградена новелата за живота в. Арбърия (наименование на Албания през Средновековието), разделена по онова време на многобройни княжества и графства, в;-които мерят мегдан за влияние византийската източноправославна и римската католическа църква. Дадената клетва или арбърийската беса от лична клетва във фолклора прераства в морално-етична категория като необходимост за оцеляването на малките държави сред бурния океан от събития и става повеля на времето. „Всеки народ, изправен пред опасност, изостря отбранителните си средства и главното — създава нови.

Читать дальше →