Стаята с петдесетте врати

Начало книги

Събудих се. Както винаги в старата позната стая — стаята с петдесетте врати. Отдавна живеех тук — това беше проклятие, което ми бе наложено заради предишния ми живот. Да, май забравих да кажа, че всъщност бях умрял и сега просто изживявах онзи сън, за който са мислили хората през многовековното си съществуване като съзнателни същества. Е, не е точно това, което е описано по книгите — да, наистина има светлина, но тя не е бяла. Точно в това й странното — светлината бе абсолютно черна. И после пред мен застана един старец — не се вписваше точно в образа, който бях очаквал — много стар, много съсухрен и гладко избръснат — и брадата, и косата. Той ми каза: „Оттук нататък ти ще живееш в сън. Този сън ще е твоята къща. Ще спиш в стая с 50 огледала и 50 врати. Всяка една врата ще води към някакъв очакван от теб малък ад. Огледалото до всяка врата ще ти показва през точно кой ад си минал в дадения ден. Но на следващия ден ще показва отново само и единствено твоя образ. Всеки ден само една от вратите ще те отведе в твоя рай. Ти трябва да го намериш. Стигнеш ли там, ще останеш завинаги в него. О, щях да забравя — вратата, която води обратно към тази стая винаги ще е точно зад теб, за да можеш да се върнеш. Единственото условие е да не се самоубиваш — ако направиш това, ще бъдеш загубен — завинаги, поредната витаеща душа без подслон. Е, това е. Приятно прекарване!“

Читать дальше →