Любовна лирика

Начало книги

Защо в нереална реалност със тебе попаднахме?

Защо от екстаза ни толкоз боли?

Защо тъй бързо от ямата на Рая пропаднахме?

Ще се видим ли пак истински — кога, как, дали…

Спи още градът, небето чернее,

потропва навънка първи трамвай,

на изток планините розовеят,

а времето сякаш застива — безкрай.

Буден в леглото стоя неподвижно

и гледам как бавно се буди светът,

свещта ме огрява със пламъче тъжно,

покоят руши се, започва денят.

Косите — разпръснати, изражение — мило,

ръцете прегръщат ме, сърцето тупти,

ти будиш се, сякаш нов свят открила.

И аз го откривам… във твойте очи…

Във тъмна нощ стоя уплашен,

защото някой на вратата чука —

дали пък не е кошмарът ми страшен,

който се опитва към мен да открие пролука?

Аз ставам — замаян и все още сънен,

отварям вратата, но там няма никой,

отново потъвам в съня си безумен,

отново застивам във своя покой.

Отново се тропа, дали пък насън е?

Отново отварям — и там чака тя —

красива и ярка, при мен ще осъмне —

Читать дальше →