Човекът, който прекрачваше граници

Начало книги

…имало едно време…

…живяло някога едно човекоподобно същество. Всъщност то било Човек — първият истински Човек. Една нощ, седейки сам в тъмното, изпитвайки ужасяващ страх, оставяйки съзнанието му да бъде завладяно от тъмните демони на неизвестността, този Човек търсел нещо, някакво място, където да се скрие от тъмнината, където да защити съня си от кошмарите и душата си от злото. Бушуващата навън буря събудила в разума му онези демонични хтонични твари, които всяко същество крие в подсъзнанието си. Изведнъж въздухът бил прорязан от лъч светлина. Светкавицата ударила едно дърво близо до подслона на Човека и то загоряло и не угаснало през цялата нощ, давайки утеха, ставайки подслон за душата на Човека. Тази светлина завинаги останала в спомените му и се превърнала в цел в неговия живот — Човекът искал да осигури светлина за себе си и себеподобните си, искал да им даде чудото на огъня.

Най-накрая, след дълги години безуспешни опити, през които само надеждата и споменът го карали да продължава да експериментира, той успял да постигне своята цел. Удряйки два камъка един в друг той успял да запали купчина сухи листа. Така Човекът дал на себеподобните си светлина и топлина, а и скривалище от собствените им нощни демони и те малко по малко извървели дългият път от маймуната до човека. Този Човек бил известен сред себеподобните си като Прометей. Той…

Читать дальше →