Фантомът на паметта

Начало книги

Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България моите любими герои вече ще говорят и на български език.

Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват.

Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори.

Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете.

Желая ви успехи, щастие и благополучие!

С уважение и любов:

Александра Маринина

В училище по химия и физика имах само тройки, които ми пишеха единствено от уважение към успехите ми по хуманитарните предмети. Затова още преди да отлепя клепачи, аз съвсем сериозно размишлявах над въпроса може ли един гранитен блок да бъде в течно състояние отвътре. Според моите сметки излизаше, че може. Първата мисъл, която изплува от плътната мъгла на неопределеността, обвила мозъка ми, беше, че съм умрял и съм се превърнал в гранитен паметник на самия себе си. И какво друго бих могъл да бъда, след като и ръцете ми, и краката ми, и главата ми — изобщо всичките ми съставни части тежаха като камък и бяха неподвижни. А вътре в мен се плискаше болка — пронизваща и изгаряща като посипана с лют пипер вряща вода. И аз не биваше да я предизвиквам, тъй като и при най-малкия опит да помръдна клепачи или устни тя се надигаше на мощни вълни и сякаш се опитваше да избие навън, напъвайки черепа ми от вътрешната страна.

Читать дальше →