Есенни лагери

Начало книги

Когато за първи път чух да се говори за Есенни лагери бях на шестдесет и една години. Същата сутрин погледнах отражението си в огледалото и установих, че то не прилича на мен. Аз съм висок тип, с липса на грация в движенията, но с руса коса, вчесана по средата на път; с отлично бели зъби, които мия с четка по шест пъти на ден и ви се кълна, по дяволите, че изглеждам така. Онази сутрин, когато някой започна да ми говори за Есенни лагери, огледалото ми показа, че вече съм плешив, дебел и стар. А този, дето ми говореше беше… как да ви кажа, някакъв неопитен детектив, който изглеждаше доста глупав. Но той ми разправи за лагерите, в които после се озовах. Никога не съм мислил, че ще свърша тук и никой друг не го е помислил. Извинете ме, но не си спомням името на онзи новак, а и няма значение. Бе от онези, дето работят във вътрешността, това го разбрах. От комплекса Рин, мисля че се намира в Германия. Били ли сте някога на това място? Веднъж го посетих, за да прекарам отпуска си и същевременно да се видя с дъщеря ми, мисля, че тя още живее там.

Читать дальше →