Хайдушка кръв

Начало книги

(…в старите книги е записано, че даскал Тодор от Трявна станал не само хайдутин, ами и хайдушки войвода.)

Менци тракат край кладенци.

Кучета лаят на хайдугщина.

Не е това песен, не се ловете за думите, братя колибари.

Вълчи езици, грапави като изхабени кремъци на диканя, дерат брадясалото лице на войводата. Болката от безкръвните рани се одцежда в гърдите, спира дъха и сковава мислите.

… Знам ви аз, гладни мърши. Искате в кръв да натопите мръсните си муцуни. Ама няма, няма да ви огрее вашето вълче слънце. Който кръв е проливал, знае да цени своята …

Одърът стене под ранения войвода.

Войвода… Никакъв войвода не е вече без дружина. Изтрепаха ги поганците на връх Гергьовден, когато се събраха под хайдушкия Венец да изровят сабите и кремъклийките, да се закълнат по стар обичай и да развеят зеления байрак.

Ах, съдбо, съдбо!

На пазара агнешките кожи са повече от овчите.

Някой прошепва в ухото на ранения:

Читать дальше →