Вол и омраза

Начало книги

По призвание Теофил Ешли беше художник, а по силата на обстоятелствата рисуваше говеда. Не бива обаче да се смята, че живееше в говедовъдно стопанство или мандра и че животът му течеше под знака на рогата, копитата, доячните столчета и железата за дамгосване — домът му се намираше в парков район, изпъстрен с вилички и почти заслужаващ да бъде наречен предградие. От едната страна градината му опираше до малка живописна ливада, където предприемчив съсед караше на паша няколко малки живописни крави от англо-нормандска островна порода (Измислена от автора порода едър рогат добитък.). Лете по пладне добичетата стояха нагазили до колене в избуялата ливадна трева под китка орехови дървета и слънчевата светлина изпъстряше с петна гладките им гърбове, бутове и хълбоци. Гледката бе вдъхновила Ешли за една много хубавичка картина — две млечни крави по време на отдих на фона на орехови дървета и трева с интересна трактовка на падащите снопове слънчеви лъчи — и същата бе надлежно изложена от Кралската академия в летния й салон. Знайно е, че Кралската академия насърчава у своите рожби редовните, методични навици; Ешли бе сътворил приемлива и сполучлива творба с дремещи крави под орехови дървета и веднъж започнал работа в този жанр, по необходимост продължи в него. Неговият Покой по пладне — етюд на две сиво-кафеникави крави под орехово дърво — бе последван от Обеден заслон — етюд на орехово дърво с две сиво-кафеникави крави под него. По-късно, както му е редът, се появиха и Когато стършелите престават да досаждат, Пристан за стадото и Мирен сън в мандрата — все етюди на сиво-кафеникави крави и орехови дървета.

Читать дальше →