Тревоготерапия

Начало книги

Върху мрежата за багаж в купето точно срещу Кловис бе положена пътна чанта с грижливо надписан етикет: Дж. П. Хъдъл, Уорън, край Тилфийлд, Слоубъроу. А точно под мрежата седеше зримото въплъщение на етикета — солиден улегнал мъж, улегнало облечен, улегнало словоохотлив. Дори ако собственикът на пътната чанта мълчеше, а не разговаряше със седналия до него приятел (като разговорът се въртеше главно около римските зюмбюли и върлуващата в дома на местния свещеник едра шарка), човек пак щеше доста точно да отгатне какъв е по темперамент и светоглед. Но джентълменът, изглежда, не желаеше случайният наблюдател да напряга въображението си и в момента се бе разкрил изцяло.

— Не знам защо е така — говореше той на приятеля си, — не съм много над четирийсетте, ала струва ми се, че вече съм така закостенял, както е присъщо на късната средна възраст. Същата тенденция се проявява и у сестра ми. Обичаме всичко да се намира на привичното му място, обичаме всичко да се случва в привичното му време, обичаме всичко да е установено веднъж завинаги, да следва метод, порядък, разписание — с точност до косъм, до минута… Разстройваме се и се объркваме, ако нещо не стане точно така. Ще ти дам съвсем дребен пример. Година след година един дрозд виеше гнездо в дървото на моравата пред дома ни. Тази година непонятно защо го сви в бръшляна, който пълзи по стената на градината. Със сестра ми не обсъждахме много случилото се, ала, мисля, и двамата чувстваме, че промяната е излишна и дори малко дразнеща.

Читать дальше →