Средни Ващар

Начало книги

Конрадин беше десетгодишен и лекарят се бе произнесъл с категоричността на специалист, че на момчето му остават да живее най-много още пет години. Лекарят, хитър и безсъвестен човек, беше готов да изкаже каквото и да е мнение, стига то да се хареса, а в случая мнението му допадна на мисис Де Роп и тя напълно го възприе. Мисис Де Роп беше братовчедка и настойница на Конрадин и според него олицетворяваше онези неизбежни, омразни и реални две трети от света, намиращи се в непрекъсната вражда с останалата трета, която съществуваше само в неговото въображение. Конрадин се боеше някой ден наистина да не се огъне под непосилната тежест на такива неизбежни и изтощителни изпитания, като болестите, ограниченията, които само повече го изнежваха, и тягостната скука. Единствено богатото му въображение, подхранвано от самотата, му бе помогнало да оцелее досега.

Мисис Де Роп никога не би признала пред себе си, че не обича Конрадин, но изпълняваше ревностно задължението си на настойница, като го тормозеше „за негово добро“ със смътно осъзната наслада. Конрадин я мразеше от дъното на душата си, но умееше отлично да прикрива чувствата си. Малкото забавления, които успяваше да си устрои, му доставяха още по-голяма радост, ако дразнеха настойницата му. Тя сякаш беше нещо мръсно, нечисто, за което нямаше място в царството на мечтите му, и той не я допускаше там.

Читать дальше →