Шопарът

Начало книги

— От поляната тръгва една задна пътека — рече мисис Филидор Стоусън на дъщеря си, — която минава през малка оградена ливадка и стига до заобиколената със зид овощна градина, засадена с цариградско грозде. Миналата година, докато семейството отсъстваше, успях да разгледам всичко. Една от портичките на овощната градина излиза на алея с храсти. Доберем ли се веднъж дотам, ще се смесим с гостите, все едно че сме дошли по обичайния път. Така е много по-сигурно, отколкото да минем през главния вход и да се изложим на опасността да се сблъскаме с домакинята, след като тя не ни е поканила.

— Не си ли създаваме прекалено големи главоболия заради някакво си градинско увеселение?

— То не е някакво си, а най-важното за сезона, иначе изобщо нямаше да идваме. Всички видни хора от околността, с изключение на нас, са поканени, за да се запознаят с принцесата. Много по-неприятно ще ми бъде да обяснявам защо не сме присъствали, отколкото да минем по този заобиколен път. Вчера, като срещнах мисис Къвъринг, я спрях и насочих разговора право към принцесата. Ако тя не е разбрала, че й намеквам да ми изпрати покана, вината не е моя. Ето че стигнахме. Остава ни да прекосим ливадката и да влезем през вратичката в градината.

Читать дальше →