Седмата кокошка

Начало книги

— Разбираш ли, не се оплаквам от всекидневния труд — роптаеше Бленкинтроуп. — Мъчи ме скучното, сиво еднообразие на живота извън службата. Не ми се случва нищо интересно, нищо забележително или необичайно. Дори дреболиите, в които се опитвам да открия някакво интересно зрънце, сякаш изобщо не интригуват останалите хора. Да вземем например някои неща, които стават в моята градина.

— Например картофът, който тежал цял килограм… — вметна приятелят му Горуърт.

— А, разказах ли ти вече за него? — попита Бленкинтроуп. — Тази сутрин споделих и с другите във влака. Бях забравил, че ти вече знаеш.

— Ако трябва да бъдем точни, ти беше казал, че картофът тежи малко под килограм, но аз отчитам факта, че необичайно големите зеленчуци и сладководните риби имат нещо като отвъдгробен живот, при който растежът продължава.

— И ти си като другите — печално промълви Бленкинтроуп, — всички само ми се присмивате.

Читать дальше →