Пицикато валс

Начало книги

В ресторанта бе настъпила необичайна тишина. Току-що бяха заглъхнали звуците на Моряшкият валс, който оркестърът обикновено свиреше, докато сервираха десерта.

— Знаеш ли до какви трагични последици може да доведе понякога музиката, изпълнявана по време на хранене — каза Кловис на приятеля си. — Ще ти разправя какво се случи на една галавечеря в Аметистовия салон на грандхотел „Сибърис“. Беше подготвено специално меню. Аметистовият салон си беше спечелил почти европейска слава, особено в онази част на Европа, която исторически се отъждествява с Долината на река Йордан. Кухнята му беше безупречна, а оркестърът се състоеше само от първокласни, толкова скъпо платени изпълнители, че качествата им не подлежаха на съмнение. Посещаваха го предимно музикални хора — високомузикални, средномузикални, които са доста много на брой, и само музикални, още по-многобройни, които са се научили да произнасят правилно името на Чайковски и могат да разпознаят няколко ноктюрни от Шопен, ако лекичко ги подсетиш. Докато се хранят, те непрекъснато са нащрек, като излязъл да пасе на открито елен, наострили слух, за да разберат още щом засвири оркестърът, дали мелодията им е позната. О, да, Палячи — измърморват те при встъпителните звуци, които проехтяват непосредствено след привършването на супата, и ако някой от по-големите познавачи не им възрази, започват тихичко да си тананикат за насърчение на музикантите. Случва се оркестърът да засвири едновременно с поднасянето на супата — тогава те едва смогват да напъхват пълните лъжици в уста, но пак тананикат.

Читать дальше →