Паническото бягство на Лейди Бастабъл

Начало книги

— Би било наистина много мило от твоя страна да подслониш Кловис за още шест дни, понеже смятам да замина на север у семейство Макгрегър — сънливо каза мисис Сангрейл по време на закуска.

Това бе неизменната й тактика — когато силно желаеше да постигне нещо, винаги говореше със сънлив благ глас; така приспиваше бдителността на хората и те често усещаха готовност да изпълнят желанията й още преди да са осъзнали, че тя действително иска някаква услуга. Лейди Бастабъл обаче съвсем не бе склонна тъй лесно да падне в капана; може би знаеше какво да очаква от този глас или поне какво представлява Кловис. Тя изгледа неодобрително една препечена филийка, сетне я изяде много бавно, сякаш искаше ясно да покаже, че този процес е по-мъчителен за самата нея, отколкото за филийката; от устните й обаче не избликнаха никакви слова на гостоприемство по адрес на Кловис.

— Това ще е голямо улеснение за мен — настоя мисис Сангрейл, изоставяйки небрежния тон. — Никак не ми се иска да го водя у Макгрегър, пък и става дума само за шест дни.

Читать дальше →