Отвореният прозорец

Начало книги

— Леля ми ще слезе след малко, мистър Нътъл — съобщи младото, петнайсетинагодишно момиче и добави с твърде самоуверен тон: — А дотогава ще трябва да се задоволите с моята компания.

Фрамтън Нътъл се опита да прояви учтивост и да каже нещо, което да поласкае момичето, без да оскърби закъснялата да се появи леля. Той дълбоко се съмняваше, че тези непрекъснати официални визити у напълно непознати хора ще му помогнат да излекува разстроените си нерви; а бе дошъл тъкмо с това намерение.

— Знам какво ще стане — бе казала сестра му, когато той реши да отиде на почивка в това провинциално кътче. — Ще се усамотиш, няма да размениш дума с жива душа и накрая нервите ти още повече ще се разстроят. Затова ще ти дам препоръчителни писма до хората, които познавам там. Някои от тях, доколкото си ги спомням, са доста приятни.

Фрамтън се питаше дали мисис Сапълтън, дамата, на която бе дошъл да представи поредното препоръчително писмо, спада към категорията на приятните.

Читать дальше →