Отстраняването на Тарингтън

Начало книги

— Господи! — възкликна лелята на Кловис. — Виждам към нас да се втурва един познат. Не помня името му, ала веднъж обядвахме заедно в града. А, да: казва се Тарингтън. Чул e за пикника, който устройвам в чест на принцесата, и сега ще се вкопчи в мен като в спасителен пояс. Няма да ме пусне, докато не го включа в списъка на поканените, а когато го включа, ще ме попита може ли да доведе и цялото си женско домочадие. Това им е лошото на такива курортни градчета — от никого не можеш да избягаш.

— Ако толкова ти се иска да напуснеш полесражението точно сега, аз ще защитавам тила ти — изстъпи се като доброволец племенникът й. — Имаш преднина от десет метра, стига да не губиш време.

Лелята на Кловис откликна с радост на предложението и се отдалечи със скоростта на нилски параход, следвана от кафявия пекинез, който се движеше в талвега й. Отдалечавайки се, тя подхвърли: „Преструвай се, че не го познаваш!“ — съвет наистина смел, но смел като за тилов герой.

Читать дальше →