Одата

Начало книги

Кловис седеше в третото по горещина отделение на хамама и ту се отдаваше на съзерцание, вцепенен като статуя, ту шареше бързо-бързо с писалката си по тесте листове. На Бърти ван Тан, който се бе отпуснал морно в стола до неговия и май се канеше да започне разговор, направи забележка:

— Не ме прекъсвай с детинското си бъбрене, пиша безсмъртна поезия.

Бърти го изгледа с интерес.

— Честна дума — рече, — ти би бил благодат за художниците, стига наистина да се прославиш. Ако не успеят да окачат официалния ти портрет в академията под заглавие Поетът Кловис Сангрейл по време на работа над най-новата си творба, могат да го пробутат като Етюд на голо тяло или Орфей слиза на Джърмин стрийт. Нали винаги се оплакват, че им пречат модерните дрехи, докато само с вързан около кръста пешкир и писалка ти…

— Идеята да напиша това всъщност бе на мисис Пакълтайд — каза Кловис, пренебрегвайки заобиколните пътища към славата, които му сочеше Бърти ван Тан. — Разбираш ли, Луна Бимбъртън написа Коронационна ода, която отпечатаха в Ново детство — един вестник, основан с идеята да накара Нов век (Нов век (New Age): тогавашен орган на Либералната партия във Великобритания. Названието може да се преведе и като Нова възраст, оттук каламбурът с Ново детство)да изглежда по-малко нов и малко по-консервативен. Когато Луна я прочете, семейство Пакълтайд казаха: „Колко умно от твоя страна, скъпа; всеки, разбира се, би могъл да напише такава ода, но само на теб би хрумнала мисълта да го сториш.“ Луна възрази, че подобни неща се пишели изключително трудно, и ни подсказа, че са повече или по-малко запазена територия за неколцина талантливи избраници.

Читать дальше →