Меценатът

Начало книги

— С претенциозния си начин да говори за изкуството тази жена ужасно ми досажда — каза Кловис на своя приятел журналиста. — Много обича да повтаря например, че някои картини „се култивират в нея“, сякаш става дума за гъби.

— Това ми припомня случая с Анри Деплис — отвърна журналистът. — Не съм ти го разказвал, нали?

Кловис поклати глава.

— Анри Деплис бил роден във Великото херцогство Люксембург. След зряло обмисляне решил да стане търговски пътник. Работата му налагала често да пътува извън пределите на херцогството. Веднъж тъкмо отседнал в някакво малко градче в Северна Италия, и го застигнало известие от къщи, че е получил наследство от някакъв далечен роднина.

Наследството не било голямо дори според скромните разбирания на Анри Деплис, но все пак го подтикнало да задоволи някои безобидни наглед прищевки. Станал например покровител на местното изкуство, което всъщност се изчерпвало с творчеството на синьор Андреас Пинчини. Синьор Пинчини бил най-големият майстор на татуировката в цяла Италия, но напоследък бил много обеднял и срещу шестстотин франка с радост се съгласил да изобрази върху гърба на клиента — от ключицата до кръста — Падането на Икар. Когато рисунката била готова, Деплис останал леко разочарован, тъй като си мислел, че Икар е крепост, превзета от Валенщайн по време на Трийсетгодишната война; самото изпълнение обаче много му харесало. Всички, които имали привилегията да видят произведението на Пинчини, го обявили за шедьовър.

Читать дальше →