Гостите

Начало книги

— Пейзажът от прозорците ни е несъмнено очарователен — каза Анабел — с тези черешови градини и зелени ливади и с виещата се през долината река, и с църковната кула, която стърчи сред брястовете: като цяло картината е много красива. Ала в гледката има и нещо твърде сънливо, просто приспиващо — сякаш летаргия е обзела цялата околност. Тук не се случва нищо. Сеитба и жътва, понякога мъничка епидемия от дребна шарка или мълния със скромен ефект, веднъж на пет години предизборни вълнения: само толкова ни е дадено, за да си разнообразим живота. Доста зле, не намираш ли?

— Напротив — каза Матилда, — струва ми се, че тази монотонност е отморяваща и успокояваща. Ако не знаеш, живяла съм в страна, където се случват разни неща, и то по няколко наведнъж, и то в моменти, когато не си подготвена да се случват всичките едновременно.

— О, това е друго, разбира се — каза Анабел.

— Никога няма да забравя — поде Матилда — онзи път, когато епископът на Бекар най-неочаквано ни посети. Беше тръгнал да полага основния камък на седалището на някаква мисия или нещо подобно…

Читать дальше →