Гейбриъл-Ърнест

Начало книги

— В твоята гора има див звяр — каза художникът Кънингам, докато го возеха към гарата.

Това бяха единствените думи, които той изрече по време на цялото пътуване, но тъй като Ван Чийли говореше неспирно, мълчанието на спътника му бе останало незабелязано.

— О, само една-две скитащи лисици и няколко невестулки, които открай време там си живеят. Нищо по-опасно — отвърна Ван Чийли.

Художникът си замълча.

— Какво имаше предвид, като спомена за някакъв див звяр? — попита Ван Чийли по-късно, когато вече бяха на перона.

— Нищо. Просто ми се е привидяло. Ето, влакът пристигна — рече Кънингам.

Този следобед Ван Чийли предприе една от честите си разходки из гората, която бе негова собственост. Той държеше препариран воден бик в кабинета си и знаеше имената на доста голям брой диви растения, тъй че леля му навярно имаше известно оправдание, когато го описваше като голям естествоизпитател. Така или иначе, несъмнено бе голям любител на разходките. Имаше обичай мислено да си отбелязва всичко, което виждаше по време на безцелното си бродене из гората, не толкова за да подпомогне съвременното природознание, колкото за да си осигури теми за разговор впоследствие. Щом дивите зюмбюли почнеха да цъфтят, той старателно осведомяваше всичките си познати за събитието; слушателите му навярно и сами можеха да се досетят за този факт, съдейки по годишното време, но поне усещаха, че е напълно искрен с тях.

Читать дальше →