Ейдриън

Начало книги

Кръщелното му свидетелство песимистично го назоваваше Джон Хенри, но той бе оставил това име зад гърба си редом с другите детски болести, така че приятелите му го знаеха като Ейдриън. Майка му живееше в Бетнал Грийн — обстоятелство, за което той не носеше вина; човек може да не се придържа стриктно към историята на семейството си, но невинаги е в състояние да избегне географията. В края на краищата, да си жител на Бетнал Грийн, си има и положителна страна — този навик рядко се предава на следващото поколение. Ейдриън обитаваше малка стая, която попадаше под благотворно покровителство.

Как успяваше да преживява, бе донякъде загадка даже за самия него. Твърде драматичните разкази, с които описваше борбата си за съществуване пред състрадателни познати, вероятно съдържаха голяма доза истина. Знаеше се обаче, че понякога му се удава да се измъкне от тази борба и да вечеря в „Риц“ или „Карлтън“, при това с прилично облекло и с прилично изтънчен апетит. В подобни случаи обикновено бе гост на трапезата на Лукас Кройдън, дружелюбен бонвиван с доход от три хиляди лири на година, чиято слабост бе да запознава крайно неподходящи хора с високи постижения на кулинарното изкуство. Подобно на повечето люде, у които годишен доход от три хиляди лири се съчетава с капризно храносмилане, Лукас бе социалист; той твърдеше, че не можеш да възвисиш масите, докато не внесеш в живота им гозби от яйца на дъждосвирци и не ги научиш да правят разлика между coupe Jacques и Macédoine de fruits (Миди и плодова салата (фр.)). Приятелите му изтъкваха, че е съмнителна добрина да посветиш някое момче от простолюдието в благата на изтънчената кухня, на което Лукас неизменно отвръщаше, че всички добрини са съмнителни. Може би не грешеше.

Читать дальше →