The Evil That Men Do

Начало книги

Колин лежеше на леглото си и зяпаше една муха, която пълзеше по тавана. Доста смислено занимание, в сравнение с предишните три дни, когато зяпаше само тавана с празен поглед. Но все пак трябваше да разберат, че вече не могат да му казват какво да прави. Беше на деветнайсет и можеше сам да решава дали иска или не да направи нещо. Преди няколко дена баща му го бе извикал, за да му съобщи (не да го попита), че следващата седмица има официално събиране, организирано от шефа му и ще отидат тримата заедно с майка му. Колин се опита да му обясни, че надали може да има нещо, което му се иска по-малко от това да ходи с костюм на някакво събиране на колегите на баща му, но нямаше кой да го чуе. Основната причина, разбира се, не бе в това. Имаше нещо много по-важно. Точно деня, в който щеше да бъде партито, започваше екскурзията от гимназията, на която той толкова искаше да отиде. Щяха да заминат за пет дена далеч от училище, от техните и от монотонния живот на малкото градче, в което живееха. Щяха да бъдат невероятни дни, прекарани по най-добрия и забавен начин. Ако само му бе позволено да замине. Но баща му не искаше и да чуе. Така че Колин обяви гладна стачка, не говореше с никой, по цял ден лежеше в леглото си и не вършеше нищо, ядосвайки се все повече и повече на този несправедлив живот. Цялата учебна година бе минала горе-долу само за да се стигне до тази екскурзия, а се оказваше, че в крайна сметка май така и няма да я дочака.

Читать дальше →