The End

Начало книги

Двете момичета бяха вече от около два часа в басейна и Даниела чувстваше, че почва да й става студено, колкото и да бе топла водата. Затова реши, че е време да си тръгват и се обърна да види дали приятелката й е наблизо. Оказа се в другия край на басейна. Даниела заплува натам и когато стигна, видя, че тя вече излиза.

— Тъкмо щях да ти казвам да си тръгваме — усмихна се Дани, все още във водата.

— Честно казано, на мен още не ми се тръгва, но се налага… — направи кисела гримаса Михаела.

— Че защо… — но преди да довърши, Даниела видя тънката струйка кръв, която се стичаше по вътрешната част на бедрото на приятелката й. — Аха, ясно. Е, добре, ей сега идвам и аз, ти отивай в съблекалнята, имам една, две превръзки в раницата, ще ги намериш.

— Окей, мерси много, без теб бях загубена! — Миша й махна и се запъти към съблекалнята.

Даниела преплува още веднъж басейна на дължина и излезе от стълбичката в другия край. Върна се обратно да си вземе джапанките, кърпата и другите дреболии, които беше оставила наблизо. После побърза да види как се оправя Михаела. „Тя е късметлийка — помисли си. — Ако не бяхме останали само двете сега, сигурно щеше да се изложи пред доста хора.“

Читать дальше →