Не съм бъзла!

Начало книги

Най-сетне Сара се върна вкъщи. Събу обувката и чорапа и с любопитство заразглежда пръстчетата си. Откри малката плюска на палеца. Днес цял ден я тормозеше и не можеше да играе спокойно с другите деца. Малко поуспокоена, че не е кой знае какво и скоро ще изчезне, момичето изтича при майка си.

— Здравей, миличка! Как мина училището? — посрещна я тя.

— Супер! Имам шестица по математика!

— Браво, сладурче!

— Само че… това ме дразни цял ден — и Сара протегна краче, за да може мама да види плюската.

— О, горкичкото! Утре ще ходиш с другите обувки и до вечерта нищо няма да има — обеща мама.

— Добре, мамче, щом ще ми мине. Сега ще изляза малко, че ме чакат две приятелки. Може ли?

— Ами домашните?

— Мм… като се върна.

— Добре, излизай — съгласи се майка й.

Когато детето излезе, тя си помисли, че ще може да поработи на спокойствие. Но още след десет минути Сара пак беше вкъщи, защото я болял кракът. Майка й реши, че все пак е добре да й сложи лейкопласт. Вечерта беше спокойна, тъй като момичето се оплакваше само когато беше с обувките. На сутринта плюската бе станала средно голям мехур и я болеше дори когато беше боса. Сара тръгна на училище с голямо нежелание, понеже едвам стъпваше на пострадалия крак.

Читать дальше →