Котето със златните очи

Начало книги

Добър ден, уважаеми котки и котараци. Надявам се, че сте се настанили удобно. Да, така е. Добре… Събрах ви тук, за да ви разкажа моята история. Съмнявам се, че ще я разберете — ние сме доста различни, — но не мога повече да я пазя в тайна.

И така, аз си живеех мирно и кротко с едно сравнително добро семейство с две момичета. Без да се фукам мога да кажа, че съм изключителен представител на котешкия род. Но най-горд съм с очите си. Те са златни. Ама и иначе си ме бива. Погледнете ме — изящно телосложение, много мускули, дълги нокти, остри зъби — същински тигър, нали? Моята господарка (по-голямото момиче) беше забелязала това и често ме наричаше „тигре“. Всъщност се казвам Гари. Но доста по-често бях „пухчо“, „муцунка“, „сладур“, „бебчо“ и така нататък.

Както и да е, живеех горе-долу добре, докато един ден не почувствах странно привличане откъм големия гардероб в антрето. Нададох моя боен вик (който много разсмива момичетата и звучи като едно кратко „мя“) и се втурнах към гардероба. Това, което постигнах, беше удар в твърдото дърво и подигравателния смях на децата. Ала не се отказах. Всеки ден все по-силно ме привличаше този тайнствен гардероб. Много пъти си удрях главата, но не се предавах. И един ден, докато бях сам, усетих отново това странно чувство, само че този път беше много силно. Затичах се към гардероба със затворени очи, очаквайки поредния удар.

Читать дальше →