Трогателна екзекуция

Начало книги

Четиримата мъже прекосиха бавно разстоянието между вратата и трибуната на Комисията. Те вървяха с размерена, малко вдървена стъпка и вдигнати глави, като се опитваха да запазят достойнството си на възрастни хора. И все пак от време на време лицата им добиваха любопитния и плах израз на малчугани, попаднали за първи път в цирк и очакващи всеки миг някоя изненада: я клоунът, напомпан като футболна топка, да експлодира, я някой от акробатите, които се люлеят и премятат под самия купол, да завърши своето салтомортале върху главите им, или пък тигърът да налапа укротителката си.

Чувството на несигурност ги завладя още със стъпването им на космодрома. Смая ги преди всичко церемонията на посрещането, тъй като всъщност нямаше никаква церемония. Нямаше флагове и военна музика; липсваше нормалната възторжена тълпа от любители на исторически зрелища; не се чуха приветствени викове и никой не държа реч. Просто група млади мъже и жени, необикновено едри и красиви, се запътиха насреща им, подадоха им по един бял нарцис и им подариха по една приятелска усмивка. Последва кратък разговор. Разпитаха ги само за най-необходимото: как е самочувствието им след продължителното пътешествие, има ли болни между тях, какви са последните новини от Космоса!… И нито дума за високо отговорната мисия на експедицията. Когато доайенът на Научния съвет на звездолета направи опит да засегне този въпрос, посрещачите загрижено се спогледаха и повикаха летящо купе за бърза помощ. Доайенът въпреки протестите му бе инжектиран срещу умствена преумора и купето тутакси отлетя.

Читать дальше →