Петата жена

Начало книги

Нощта, в която пристигнаха, за да изпълнят свещената си мисия, бе пропита с неестествена тишина.

Мъжът на име Фарид, най-младият измежду четиримата, впоследствие си спомняше, че дори уличните кучета се бяха спотаили. Прохладната нощ ги обгръщаше, а вятърът, който лъхаше на леки талази от пустинята, бе почти незабележим. Изчакаха падането на нощта. Изминаха дългия път от столицата Алжир, до мястото на срещата при двореца „Дар Азиза“, със стар и раздрънкан автомобил. На два пъти се наложи да спират. Първия път, за да поправят спукана задна гума. Тогава дори не бяха и преполовили пътя. Фарид, който никога преди не бе напускал столицата, седеше в сянката на един каменен блок край пътя и с удивление се любуваше на драматичните обрати на пейзажа. Гумата, напукана и износена, се повреди северно от Бу Саада. Отне им много време да свалят ръждясалите винтове и да сложат резервната. От приглушените разговори на останалите Фарид разбра, че закъсняват и затова няма да имат време да спрат и да хапнат. Сетне пътуването продължи. Непосредствено преди Ел Куед двигателят отказа. Мина цял час, докато установят и криво-ляво отстранят повредата. Водачът им — блед мъж около трийсетте, с черна брада и с такъв плам в очите, какъвто имат само хората, напълно отдадени на своето призвание и на Пророка — припираше с ядно съскане на шофьора, който, цял плувнал в пот, се бе надвесил над горещия двигател. Фарид не знаеше името му. От съображения за сигурност не знаеше нито кой е, нито откъде е.

Читать дальше →