Платон, моя приятел…

Начало книги

… Философът седеше под сянката на маслината, заобиколен от любимите си ученици и бавно, с удоволствие говореше. Разсъждаваше, че човешките знания са безгранични, че те никога не могат да бъдат пълни и абсолютни, че само знанията дори и ограничени помагат на човека да разбере същността на нещата. Възползувал се от паузата, един от учениците попита:

— Значи ли това, че дори ти, учителю, най-мъдрият от мъдреците, можеш да сгрешиш, тъй като няма абсолютна истина и знанията са несъвършени?

Философът се усмихна и закри с длан очите си.

— Непогрешими хора няма, младежо — отвърна той, — това го запомни завинаги… И още нещо запомни: колкото повече човек знае, толкова повече може да сгреши…

Лабораторията за експериментално предаване на мисли от разстояние вече премина на осемнайсетчасов работен ден. Инженерите и техниците падаха от умора, бързайки да завършат монтажа на последните блокове от Уредбата. Научните сътрудници и ръководителите на различните служби спореха до прегракване, обсъждайки детайлите на плана за бъдещето изпитване. А самият ръководител на Проекта, знаменитият учен и почетен член-кореспондент на всички Академии на науките и научните сдружения по света сега се пресели в своя кабинет и спеше там, когато можеше, закусваше и обядваше набързо, а през останалото време със зачервени от умора очи препускаше от стая в стая, за да бъде навсякъде и да проверява всичко и всички.

Читать дальше →