Изпитанията на малката Пиерета

Начало книги

В един съботен ден Версайските врати на Париж бяха задръстени от коли, натоварени със сено, слама, бъчви и друг товар, който очакваше митнически преглед под палещите лъчи на слънцето. Последна стоеше и привличаше всеобщото внимание една странна кола. Приличаше на стар фургон, направен от летви и платно. Покривът беше от насмолен картон, а платното бе толкова мръсно, че едва можеше да се различи небесносиният цвят, с който някога е било боядисано. Същото можеше да се каже и за следите от надписи, които бяха останали по четирите стени на фургона. На едната от тях се беше залазило началото на гръцката дума „фото“, на другата — на немски „графие“, на третата — на италиански „тиа“; най-четлив беше надписът на френски — „фотографи“. Явно беше, че тези надписи означават думата „фотография“, а различните езици, на които беше написана — страните, през които бе преминал фургонът. Магарето, което го теглеше, също не беше от тукашните краища. Беше толкова изтощено, че изглеждаше невъзможно да тегли подобна тежест, като се взреше човек по-внимателно в него, виждаше ясно, че тази слабост е от продължително, уморително пътуване и постоянния глад. Всъщност магарето беше здраво и издръжливо. Беше по-високо от нашите магарета и имаше пепелявосив цвят, светъл корем, украсен с черни напречни линии. Крепеше се на тънки, но здрави крака. Юздите му бяха направени от върви и ширити, различни по дължина и цвят. Те се подаваха под цъфнали клончета, откъснати по пътя от грижлива ръка, за да запазят магарето от мухите и палещите лъчи на слънцето. На тротоара до фургона седеше малко момиче, около дванайсетгодишно. Лицето му беше необикновено. Такива лица се срещат само при смесване на две различни раси.

Читать дальше →