Без дом

Начало книги

Аз съм намерено дете.

Но до осмата си година мислех, че като всички други деца и аз имам майка, защото, когато плачех, една жена тъй нежно ме притискаше и полюляваше в прегръдките си, че сълзите ми преставаха да текат.

Винаги когато си лягах, жената идваше и ме целуваше, а когато декемврийският вятър сипеше сняг по побелелите стъкла на прозорците, тя вземаше крачката ми в двете си ръце, за да ги стопли, и ми пееше една песен, чиято мелодия и някои думи още си спомням.

Когато пасях кравата край тревясалите пътища или из пущинаците и рукнеше внезапно пороен дъжд, тя изтичваше да ме посрещне и ме караше да се скрия под вълнената й фуста, с която грижливо намяташе главата и раменете ми.

А когато се спречквах с някой от другарите си, тя ме караше да й разказвам огорченията си и почти винаги намираше благи думи да ме утеши или оправдае.

Всичко това и още много други неща — начинът, по който ми говореше, начинът, по който ме гледаше, милувките й, нежността, с която ме мъмреше, ме караха да мисля, че ми е майка.

Читать дальше →