Играта „Живот“

Начало книги

Хотелът беше малък и спретнат. Стоварихме багажа си в средата на просторно фоайе и се увихме около представителя на авиокомпанията като гладни горски комари около заблуден турист. Човекът така се бе шашнал, че не можеше да говори. За сметка на това ние говорехме едновременно: Кога ще излетим? Колко време ще останем тук? Има ли телефон? Няма ли резервен самолет? Къде е барът?

Последният въпрос май беше най-смислен. Когато на шест хиляди метра височина, както забеляза седящият до мене свещеник твърде близо до шефа, изведнъж разбереш, че със самолета става нещо, когато под тебе е катранена нощ и не знаеш в коя точка на света си, когато сред унизителни мъжки писъци и женски вопли самолетът все пак успява да кацне незнам си къде, и сред ужасна мъгла и виелица се добереш до някакво обитаемо място какво ти остава друго освен да попиташ къде е барът. И съм сигурен, че повечето ще го направят с удоволствие. Летяхме над Русия, над безкрайните земи между Сибир и Хималаите и цяло чудо бе, че се намери летище, с което да успеем да се свържем и да ни приеме, преди самолетът ни да премине в друго агрегатно състояние и да се появим на първа страница на утрешните вестници. Настаниха ни в хотела, а капитанът на самолета се опита да ни увери, че на другата сутрин, най-късно следобед ще излетим. Като го гледах как нервно намества красивата си фуражка, ми стана ясно, че не ни мърдат поне два дни престой в това забравено от бога и Аерофлот дивно градче Комаровск, както разбрах после — бивше… но за това после. Уморени след преживения ужас и успокоени, че пътуването с Танатос засега се отлага, се настанихме по стаите и като най-обикновени туристи се отдадохме на занимания, на каквито се отдават най-обикновено туристите.

Читать дальше →