Формата на реалността

Начало книги

Нито Перес стоеше пред красивата дъбова врата (предполагаше, че е дъбова защото просто беше много красива) и спокойно чакаше да му отворят. На вратата със златни букви в красив калиграфски стил беше изписано: д-р Оре — психиатър. Нито не чака дълго, вратата се отвори и д-р Оре го покани вътре. Самият д-р Оре имаше твърде приятен вид: среден на ръст, строен, с лека плешивина загатваща овален череп и елегантни очила, зад които внимателно гледаха сиви, но не студени очи. Д-р Оре всъщност нямаше проблем със зрението, но очилата бяха последният щрих към внимателно поддържания образ на лекар. Образ, който трябваше да внушава доверие, да излъчва сугестия и да има харизматичност. Затова носеше и очила. Той покани Нито Перес да седне на удобен диван, а сам седна срещу него в елегантно виенско кресло. По този начин пациентът трябваше да се чувства по-скоро като на гости, като на приятелска среща на чаша кафе, отколкото като на преглед. Първите десетина минути от срещите с пациентите си д-р Оре провеждаше по-един и същи начин вече десетина години, и не смяташе точно сега да променя нещо.

Читать дальше →