Седефеното копче

Начало книги

Едно седефено копче се бе скрило в кутията с дантели. То обичаше да си тананика песента на морето, но старият продавач не можеше да го чуе, защото беше глух.

Веднъж в дюкяна влезе бедно момиче. Очите му сини като небето. Косите с цвета на злато. Те стигаха до коленете на момичето и закриваха вехтите му избелели дрешки.

— Чичо, дай ми хубава дантела! — каза то.

Продавачът сложи ръка на ухото си във вид на фуния и чу само думата „дантели“. Посегна към рафта, взе една голяма кутия и я отвори.

— Но това са същите дантели, които ти донесох, за да ги продадеш. Те са от памук. Работила съм ги с дървени совалки. Ако имах сребърни, ако имах коприна, чудни дантели бих ти изплела, чичо, но нямам, нямам …

Продавачът не чу нищо от тези думи. Стоеше сред дюкяна прав и спокойно чакаше да си избере момичето дантели.

Но изведнъж в дюкяна се втурна сърдита жена.

— Докога ще се бавиш? — викна тя, като надзърна в кутията. — Такива ли нищо и никакви дантели ще пришиеш на господарската премяна? Аз ти заръчах копринени…

Читать дальше →