Къщата на езерното дъно

Начало книги

Това е най-добрата първа среща, за която някога съм чувала.

Амелия се усмихна широко и кимна.

— Да? — попита Джеймс. Не беше сигурен дали я е чул правилно.

Как мога да кажа не?

— Как мога да кажа не? Разходка с кану и непознат? Да. С удоволствие.

И двамата на седемнайсет. И двамата плахи. И двамата казват да.

Джеймс прокара потните си ръце през кестенявата си коса, след което ги избърса отново в престилката си. Не за първи път я виждаше в магазина на баща си. Всъщност за четвърти.

— Казвам се Амелия — представи се тя и се зачуди дали младежът вече не знаеше името ѝ, дали не я бе намерил в интернет.

— Джеймс — последва примера ѝ той и също се усмихна. — И, еха, колко се притеснявах да те поканя.

— Наистина? — Момичето зададе въпроса си искрено, макар да знаеше, че е така. Ръцете му го издадоха. Тя също беше неспокойна. — Защо?

Джеймс се засмя неловко.

— Сещаш се… момче и момиче… хората се срещат… не знам! Плашещо е!

Читать дальше →