Гоблин

Начало книги

Най-голямото предизвикателство при писането на предговор е, че никога не знаеш колко точно да кажеш. Кажеш ли твърде малко, сигурно всъщност лошо няма, но кажеш ли твърде много, рискуваш да развалиш някои от изненадите, очакващи читателя. Схванахте ли ми мисълта?

Та, нека започна с това: Джош Малерман заслужава всички похвали, които получава. От това ченето ми клони към увисване. Не само защото Джош ме поразява с таланта си, но и защото нерядко шумът около някои писатели е много по-голям, отколкото си струва. Натъквал съм се на шепа автори, обилно възхвалявани от критиците, но след като успях да ги прочета, само се чешех по главата и се чудех за какво е била цялата тая дандания. Не, няма да споменавам имена. Това е просто грубо, но бас държа, че ако си припомните писателите, които сте чели и за които сте чували, ще изнамерите неколцина, които не са заслужавали чак пък толкоз похвали.

Запознах се с Джош миналата година на Фестивала на книгите за Хелоуин в Меримак Вали — укрепваща традиция, започната от писателя Кристофър Голдън в чест на сезона, който повечето автори на хорър обожават повече от всички други. Бях чувал за него, разбира се. Около „Кутия за птици“ се вдигаше сериозен шум. Трябва да призная, че първата ми мисъл се свеждаше до: „Я гледай ти, новоиздаден автор получава голямо признание, и то веднага. Чудничко“. В тази мисъл може и да е имало капка завистническа отрова.

Читать дальше →