Тайната на замъка Тройенфелз

Начало книги

Бурята бушуваше над гори и поля, огъваше и най-големите дървета, разтърсваше безлистните им клони, събаряше и чупеше по-младите стволове.

Подобна буря, която неудържимо носи дъжд, за да залее земята, не е приятна за тези, които са навън. Шофьорът на елегантния автомобил с мъка си пробиваше път през настръхналата гора. Ураганът сякаш бе устроил адски концерт в нея. Пътят се виеше кален и хлъзгав. Автомобилът пълзеше бавно и предпазливо нагоре; в мрака тук-там се изпречваше рухнал дънер.

До шофьора седеше слуга, който често трябваше да слиза, за да отстранява препятствията. Веднъж дори и шофьорът трябваше да напусне мястото си, за да отместят тежък ствол, който слугата не можеше сам да помръдне.

— Всички дяволи са дошли от преизподнята — каза шофьорът.

— Истински пъкъл — отвърна слугата.

И двамата плахо погледнаха към автомобила, който чакаше на пътя. На прозореца на купето се показа бледо мъжко лице, от което гледаха две мрачни очи. Когато стволът бе отместен, автомобилът отново тръгна напред. Скоро той излезе от гората и пое пътя, който се изкачваше към планината.

Читать дальше →