Писмото

Начало книги

В неделните следобеди Нюман сядаше с баща си на една бяла пейка в отделението за свободно болни. Днес беше донесъл ананасова торта, но старецът не пожела да яде.

В продължение на двата часа и половина, които обикновено прекарваше в отделението с баща си, Нюман на два пъти попита:

— Искаш ли да дойда пак идната неделя, или не искаш? Искаш ли другата неделя да си починеш?

Старецът не отговори нищо. Нищо означаваше „да“ или „не“. Насилиш ли го да каже кое от двете, той заплакваше.

— Добре, ще дойда и следващата неделя. Но ако искаш една седмица почивка, кажи. И аз имам нужда от една свободна неделя.

Баща му не отвърна нищо. После устата му се раздвижи и след малко каза:

— Майка ти не говореше с мен така. Тя не обичаше да оставя умрели кокошки във ваната. Кога ще дойде да ме види?

— Татко, тя умря още преди да се разболееш и преди да посегнеш на себе си. Запомни поне това.

Читать дальше →